На 2 юни 2025 г. се проведе първата за годината и втора редовна среща на Регионален хъб за биоикономика – Пловдив, в присъствието на членовете на Сдружението. Срещата очерта ключови постижения до момента и начерта нови приоритети за развитието на биоикономиката в Пловдивски регион. На срещата присъстваха: проф. Владислав Попов- Аграрен университет- Пловдив; проф. Петър Борисов- Аграрен университет- Пловдив; проф. Цанко Гечев- Център по растителна и системна биология и биотехнология; Гергана Андреева- Българска Национална Асоциация Етерични масла, Парфюмерия и Козметика; Теодора Кръстева- Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция; Рангел Матански- Сдружение „Заедно за личностно развитие”; Даниела Гозманова- Регионален хъб за биоикономика- Пловдив.
Сред основните теми на срещата беше представянето на извършените дейности до момента: изграждането на двуезичен уебсайт с актуално съдържание и визуална идентичност на Хъба, успешното подаване на Годишния финансов отчет на Сдружението, както и участието в проектни предложения към Държавен фонд „Земеделие“ и по програма Erasmus+, за които се очакват резултати. Обсъдени бяха и възможности за включване на Сдружението като партньор по бъдещи проекти към BIOEAST и Хоризонт Европа, както и като асоцииран партньор в текущи проекти по Хоризонт Европа, в които вече участват отделни членове на Хъба. В тази връзка, Сдружението е инициирало активна комуникация с чуждестранни университети и организации чрез покани за съвместни проектни дейности.
Съществено място в дневния ред зае въпросът за оползотворяването на биологичния остатък – маса и отпадна вода – от производството на розово масло. Разгледани бяха възможностите този процес да бъде включен в бъдещ европейски проект, с фокус върху кръговата и биобазирана икономика. В хода на дискусията бяха посочени възможни крайни продукти от отпадъчната биомаса, сред които овкусители, биостимуланти, хранителни добавки и протеини за индустриални нужди. Членове на Хъба обсъдиха съществуващи разработки и патенти, създадени в Университета по хранителни технологии, свързани с екстракция и преработка на розови остатъци. Въпреки солидната научна база, беше подчертано, че липсват конкретни технологични решения, които да преведат патентите през етапите на лабораторен тест, пилотно производство и навлизане на пазара. Проф. Попов изтъкна, че в някои европейски страни подобни процеси вече са осъществени благодарение на европейско финансиране, като целият път – от суровина до пазарна реализация – е бил подкрепен чрез научна и финансова инфраструктура. В този контекст възникна идея за създаване на демонстрационен производствен център, който да обработва различни видове биомаса от земеделските стопанства в региона – включително остатъци от рози, гроздови джибри, лавандула и други агробиологични суровини. Целта на подобен център би била да демонстрира практическото приложение на научните разработки, да подпомага фермерите в прехода към кръгова биоикономика и да създаде нови бизнес модели и работни места. В допълнение се обсъдиха и перспективите за кандидатстване по други европейски програми. Членовете изразиха съгласие относно потенциала на програма Erasmus+ и насърчиха активността в тази посока. Вече разработени онлайн обучителни курсове по предходни проекти с участието на членове на Хъба са качени на официалния сайт, а предстои създаване и на нови обучителни модули.
Темата за липсата на достатъчно подготвени кадри в сферата на биоикономиката също беше обект на внимание. Общото мнение беше, че е необходимо да се търсят и мотивират нови участници, готови да се включат в дейностите на Хъба. В тази връзка беше разгледан и въпросът за приемане на нови членове. Стигна се до консенсус, че това е необходимо, но трябва да се случва при ясни критерии – с фокус върху организациите от региона, които имат потенциал за активна работа и съпричастност към целите на Хъба. В заключение беше изразена подкрепа за идеята през есента да бъде организирана конференция, посветена на темите на устойчивото развитие, биоикономиката и биобазираното производство. Срещата завърши с ангажимент за още по-силно въвличане на всички членове в текущите и бъдещите дейности, както и с планиране на активна комуникация и участие в инициативите на партньорските организации.
